Колко близо живеем до своите възрастни родители и как поддържаме връзка?

Нова научна публикация, основана на данни от девета вълна на Изследването на здравето, стареенето и пенсионирането в Европа (SHARE) и 10-та вълна на Европейското социално изследване (ESS), проследява как възрастните родители в 23 европейски държави поддържат връзка със своите пораснали деца – чрез лични срещи, телефон, текстови съобщения и видеоразговори.

Резултатите потвърждават все още ясно изразена европейска тенденция. В страните от Южна Европа възрастните родители значително по-често живеят близо до своите деца и поддържат по-интензивен личен контакт с тях. Северните държави се отличават с по-голяма географска дистанция и по-рядко общуване лице в лице, докато страните от Източна Европа заемат междинна позиция, като между тях съществуват съществени различия. България е сред държавите, в които контактите между поколенията остават сравнително интензивни.

Интересен акцент в изследването е ролята на дигиталната комуникация. Авторите показват, че текстовите съобщения и видеоразговорите не заменят традиционните форми на общуване, а ги допълват. Телефонните разговори и личните срещи продължават да бъдат основният начин за поддържане на семейните връзки, докато използването на видеоразговори остава сравнително ограничено сред по-възрастните европейци.

Освен новите емпирични резултати, статията обръща внимание и на един важен методологичен въпрос – начинът, по който задаваме въпросите в анкетите, може да повлияе върху получените оценки и сравнението между държавите. Изследването показва, че изборът дали да се събират данни за всички деца или само за едно от тях, както и дали близостта се измерва в километри или във време за пътуване, може да промени оценките и дори класирането на отделните страни.

Ситуацията в България

Допълнителните материали към публикацията дават възможност да се разгледат по-подробно данните за България и те очертават интересен профил на отношенията между поколенията.

Резултатите показват, че България е сред европейските държави със силни семейни връзки. Според данните от SHARE 88% от родителите на възраст 60 и повече години имат поне едно дете, с което контактуват повече от веднъж седмично. По този показател България се нарежда непосредствено след южноевропейските държави като Гърция, Кипър, Италия, Испания, Хърватия, Словения и Португалия.

В същото време начинът, по който българските семейства поддържат тази близост, се различава от този в много други европейски страни. Данните от Европейското социално изследване (ESS) показват, че 68.1% от възрастните българи разговарят често с децата си по телефон, а 56.7% се срещат с тях лично повече от веднъж седмично. За разлика от това, едва 7.7% използват редовно текстови съобщения, а 11.6% – видеоразговори. България е с най-нисък дял на възрастни хора, които често общуват с децата си чрез текстови съобщения сред всички 23 държави, включени в изследването.

Данните показват още, че възрастните хора в България живеят сравнително близо до своите деца. Според SHARE 78.2% имат поне едно дете, което живее на разстояние до 25 km. Когато обаче близостта се измерва не в километри, а във време за пътуване, картината изглежда различно – според данните от ESS 40.3% от възрастните хора живеят на не повече от 30 минути път от произволно избрано свое дете.

Тази разлика в измерването и резултата е добър пример за едно от основните послания на публикацията – начинът, по който измерваме социалните явления, има значение. Международните сравнения зависят не само от реалните различия между държавите, но и от начина, по който се измерват семейните отношения. Именно затова международните сравнителни изследвания като SHARE обръщат специално внимание не само на резултатите, но и на методологията, чрез която те се получават.

Повече за това интересно научно изследване можете да прочетете на този линк.

Bruno Arpino, Marco Tosi, Valeria Bordone, Older parent–adult child contact and proximity across Europe: New evidence, digital communication, and measurement issues, The Journals of Gerontology: Series B, 2026;, gbag117, https://doi.org/10.1093/geronb/gbag117

Илюстрация: AI-generated