Европейците остаряват по-бавно, а средата и политиките играят важна роля
Защо някои хора остават здрави и активни дори в напреднала възраст? Ново глобално научно изследване доказва, че начинът на живот, социалното равенство и силните държавни институции имат решаващо значение за стареенето.
Голямо международно научно изследване от септември 2025 г. показва, че хората остаряват с различни темпове – някои запазват умствената си острота и физическата си активност, докато други се сблъскват с болести много по-рано.
Изследването, публикувано в Nature Medicine, е проведено от д-р Ернан Ернандес, д-р Ернандо СантаМария-Гарсия и д-р Агустин Ибанес от Латиноамериканския институт за здраве на мозъка (Чили), заедно с колеги от Global Brain Health Institute към Trinity College Дъблин. Екипът анализира данни от 40 държави (7 в Латинска Америка, 27 в Европа, 4 в Азия and 2 в Африка).
Целта е била да се изчисли т.нар. „биоповеденческа възраст“ (“biobehavioural age”) – комбинаторен измерител за здравни и поведенчески фактори, за да се покаже дали хората остаряват по-бързо или по-бавно спрямо реалната си хронологична възраст.
Какво определя скоростта на стареене?
На индивидуално ниво остаряването зависи от образование, когнитивни способности, физическа активност и добро благосъстояние – те предпазват от ускорено остаряване, докато хронични заболявания, тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, липса на движение и нарушения на съня го ускоряват.
На ниво държава: качеството на въздуха, социалното равенство, политическата стабилност и силата на институциите оказват огромно влияние. Изследователите обединяват тези фактори в понятието „експозом“ (“exposome”) – всичко, на което човек е изложен през целия си живот.
Резултатите
Изследването разглежда остаряването по два различни начина: сравнява остаряването в различни държави в един конкретен момент и се прави лонгитюдинален анализ – проследява хората в продължение на няколко години, за да установи кои фактори влияят за по-здравословно остаряване.
Изследователите анализират предходни проучвания, за да открият фактори, които ускоряват или забавят стареенето и могат да бъдат сравнявани между държавите. Те не се ограничават само до индивидуалните здравни навици, а включват и експозома – условия като икономическо неравенство, равенство между половете, политически свободи и качество на въздуха.
За анализа е използвано машинно обучение – вид изкуствен интелект, който предсказва възрастта на всеки човек въз основа на здравни и поведенчески фактори. Сравнението между предсказаната възраст и реалната хронологична възраст показа биоповеденческа разлика: Ако предсказаната възраст е по-висока → това означава ускорено остаряване. Ако е по-ниска → това означава по-бавно остаряване.
Проучването показва, че биоповеденческата възраст е предиктор на здравето в следващите години – хората с по-бавно остаряване запазват по-дълго когнитивните си способности и независимостта си, докато при по-бързо остаряващите се наблюдава по-бърз спад.
В световен мащаб по-ниските доходи са свързани с по-бързо остаряване. Хората в държави с по-голямо неравенство, повече политически ограничения и по-лошо качество на въздуха стареят значително по-бързо.
Образованието е един от водещите фактори, които предпазват от ускорено остаряване.
Изследователите подчертават, че стареенето не е предопределено: то зависи от навици, образование и социални условия – фактори, които могат да бъдат променени чрез политики и обществени интервенции.
Повече можете да прочетете тук и в оригиналното научно изследване:
Hernandez, H., Santamaria-Garcia, H., Moguilner, S. et al. The exposome of healthy and accelerated aging across 40 countries. Nat Med (2025).
Линк: https://doi.org/10.1038/s41591-025-03808-2
Photocredit: Генерирано с изкуствен интелект