Да преосмислим ролята на образованието в борбата срещу деменцията

От десетилетия се приема, че образованието предпазва мозъка от когнитивно стареене. Хората с по-висока образователна степен обикновено се представят по-добре на тестове за памет и мислене в по-късна възраст, което дълго време се тълкуваше като доказателство, че ученето забавя или компенсира намаляването на когнитивните способности.

Нови мащабни изследвания обаче поставят този извод под въпрос. Днес възрастните хора имат по-добро когнитивно функциониране в сравнение с преди 20 години. Причините все още не са напълно ясни, но учените предполагат, че това е резултат от промените в начина на живот. Образованието често се посочва като един от ключовите защитни фактори, но как точно въздейства върху когнитивните способности?

В научната литература се очертават три основни обяснения за връзката между образованието и когнитивното функциониране в напреднала възраст:

Хипотезата за „поддържане на мозъка“ – според нея ученето забавя реалната загуба на мозъчна тъкан с възрастта.

Хипотезата за „когнитивния резерв“ – образованието не спира мозъчните промени, но помага на мозъка да компенсира уврежданията и да запази функциите си.

Други допускат, че хората с по-добри когнитивни способности още в детството по-често получават по-високо образование, без това непременно да влияе на скоростта на когнитивно стареене.

Международен екип, ръководен от проф. Anders Fjell, анализира данни от над 130 000 души от 28 европейски държави в рамките на изследването SHARE, както и изображения от скенер на мозъка на хиляди участници, събрани чрез консорциума Lifebrain. Резултатите бяха проверени и чрез SHARE-HCAP – хармонизиран протокол за когнитивна оценка, въведен в деветата вълна на SHARE и съпоставим с аналогични изследвания в Китай, Индия, Южна Африка и Мексико.

Комбинацията от дългосрочни когнитивни тестове и мозъчни изображения позволи на изследователите да проследят не само нивото на паметта, но и нейната промяна във времето, както и структурните промени в мозъка.

Основният резултат е изненадващо ясен: скоростта на когнитивен спад е практически една и съща, независимо от нивото на образование. Хората с висше и по-високо образование започват от по-високо когнитивно ниво и остават над останалите, но линиите на спад във времето са почти напълно паралелни на тези на хората с начално и по-ниско образование.

Този модел насочва вниманието към фактори, действащи много по-рано в живота. Когато изследователите включват показатели от детството – например самооценка на езикови и математически умения на 10-годишна възраст или броя книги в дома – връзката между образование и памет значително отслабва.

Още по-показателно е, че хората с по-високо образование имат по-голям вътречерепен обем – показател за максималния размер на мозъка, който се формира преди юношеството и не може да бъде резултат от обучение след това.

Нито една от двете водещи хипотези не получава емпирична подкрепа:

Ако образованието „поддържа“ мозъчната активност, по-образованите би трябвало да показват по-бавен когнитивен спад, а такъв ефект не се наблюдава.

Ако образованието създава „когнитивен резерв“, връзката между мозъчния и когнитивния спад би трябвало да е по-слаба при по-образованите, но и тази хипотеза не се потвърждава.

Образованието остава един от най-мощните инструменти за подобряване на човешкото благополучие. Но за да изграждаме ефективни политики за когнитивно здраве и превенция на деменцията, е необходимо по-прецизно разбиране на това какво образованието може и какво не може да направи за стареещия мозък.

Анализът е достъпен тук. Fjell, A.M., Rogeberg, O., Sørensen, Ø. et al. Reevaluating the role of education on cognitive decline and brain aging in longitudinal cohorts across 33 Western countries. Nat Med 31, 2967–2976 (2025).

Повече можете да прочетете на страницата на SHARE ERIC тук.